Българска Морска Камара Bulgarian Chamber Of Shipping

Становища и анализи

Декларация на участниците във Форума проведен в г. Русе на 04/05.11.2011г.
Публикувано на 09 ноември 2011, 18:19
 ДЕКЛАРАЦИЯ
 

Ние, участниците във ВТОРИ НАЦИОНАЛЕН ФОРУМ „ Морската и речната индустрии – едни от основните национални икономически приоритети на Р България” проведен на 4-5 Ноември 2011 г. в гр. Русе, водени от тревогата и загрижеността ни за състоянието на морската и речната индустрии, както и от факта, че проблемите поставени на ПЪРВИЯ НАЦИОНАЛЕН ФОРУМ, проведен през 2010г. в гр. Варна не само че не срещнаха разбиране, но и продължават да бъдат подценявани и пренебрегвани, изразяваме дълбокото си убеждение, че решаването им не може повече да бъде отлагано.

Независимо от желанието ни и усилията ни да бъдем партньори на всяко правителство, за съжаление това не се случва.

Морската и речната индустрии продължават да бъдат неглижирани, въпреки огромните възможности, които притежават, възможности които, ако бъдат стимулирани биха се превърнали в мощен стимул за икономиката ни, за нейното по-бързо излизане от кризата.

Необходими са не общи пожелания, а конкретни действия, които могат да положат началото за възраждане на морската и речната индустрии. Причините,  които пречат това да се случи основно се заключават в следното:

- Липсата на национална морска и речна стратегия, която да очертае развитието на сектора за години напред. Не може да се говори за Интегрирана морска политика без да има Национална такава. Не случайно ЕС отделя такова голямо внимание на морската индустрия и развитието на крайбрежните райони, които генерират около 40% от БВП на ЕС.

- Досега, с много малко изключения всички инициативи за провеждането на форуми, конференции, семинари, кръгли маси са били инициирани от браншовите или неправителствените организации. В същото време в европейските и не само в европейските морски държави подобни форуми се организират на най-високо държавно ниво, затова и успехите са налице.

- Въпреки някои положителни промени в законодателството, които осигуриха по-благоприятни условия за българските корабособственици, това не доведе до увеличаване броя на корабите плаващи под български флаг. Техният брой драстично намалява.

По никакъв начин не бяха защитени интересите на държавата при превозите на нефт. Ликвидиран беше танкерният флот, както и контейнерните превози. Днес вече не можем да говорим за национален превозвач, от което българската икономика губи милиони.

Българското корабоплаване е в много по-неизгодно положение спрямо другите видове транспорт, които се подпомагат от държавата в значителна степен.

- Независимо че бяха създадени Консултативен съвет и работни групи към МТИТС, тяхната работа в не малка степен беше формална. Морската и речната индустрии се нуждаят от достойно представителство в ръководството на МТИТС, поради силната специфика на  морския и речния отрасли, за да можем да говорим на един език с тези, които ръководят.

- Липсата на закон за браншовите организации ни поставя в неравностойно положение, което  не позволява  активно да участваме при обсъждането на нормативни актове, отнасящи се до морската и речната индустрии. Такива актове не би следвало да се внасят в Народното събрание, ако преди това не са били предоставяни за разглеждане от съответните браншови организации.

- През последните години нашите пристанища изостанаха значително в сравнение с преките ни конкуренти. Ако тази тенденция се запази и не се вземат спешни мерки, рискуваме те да се превърнат в пристанища със затихващи функции.

- Корабостроенето и кораборемонта  изпитват сериозни трудности. Липсата на гаранционен фонд,  който да ги подпомага, както и липсата на данъчни облекчения за тях ги поставят в неблагоприятно положение спрямо конкурентите им в региона.
      Не следва да се загърбва строителството на военни кораби, отчитайки европейският подход в това направление.

      - Липсват съвременни транспортно-логистични центрове, които биха дали мощен тласък за развитието  на пристанищата ни.

      - Силно рекламираните паневропейски транспортни коридори като Коридор № IV, VII, VIII и  X така и не получиха своето очаквано развитие.

      - Липсата на шлюзове в българския участък на река Дунав го прави най-труден за корабоплаването и при „ниска вода” не само българските корабособственици, а и чуждите понасят големи загуби, а Р България не изпълнява поето с международен договор задължение да поддържа своя участък от реката в добро корабоплавателно състояние.

      - Години наред се поставя без да е решен въпроса за удвояване на ж.п. линията Русе – Варна и намаляване на транзитните ж.п. цени по същата, което би привлякло повече транзитни товари и би повишило конкурентоспособността на речните и морските ни пристанища.

      - Едни от сериозните пречки пред морската и речната индустрии са централизацията и тромавата администрация. Децентрализацията и делегирането на по-големи правомощия на регионалните структури в системата на ИА”МА” и ДП „ПИ” ще улесни значително бизнеса и в същото време ще спести не малко средства на държавата.

      За решаването на проблемите, които пречат за развитието на морската и речната индустрии, както и за възраждането на морската слава и авторитет на Р България, предлагаме :

      - Народното събрание на Р България да приеме Решение за провъзгласяване на морската и речната индустрии за основен национален икономически приоритет на Р България.

      -  В сегашното и всички следващи български правителства морската и речната индустрии да имат най-малко един представител с ранг най-малко заместник-министър, преди всичко на транспорта, с висше морско образование, с опит и авторитет в морския и речния бизнес.

     - Под патронажа на Министър-председателят на Р България да се проведе Национална Конференция, с участието на всички заинтересовани страни,  държавни институции, браншови организации и бизнеса.

     На тази Конференция да се приеме Стратегия за развитие на морската и речната индустрии, както и Програма за нейното реализиране, които предварително са били съгласувани с браншовите организации и бизнеса.

        Досегашната практика подобни стратегии да се разработват от служители на държавните администрации доказа своята несъстоятелност. Подобни документи следва да се разработват от екипи, включващи доказани специалисти в своите области и с активното участие на браншовите организации.

       - Да се извърши задълбочен анализ на нормативната база, имаща отношение към морското образование, квалификация и реализиране на кадрите в съответствие с международните стандарти.    
       Да се създаде Национален ( междуведомствен ) съвет по морско образование и квалификация, който да  подготви Закон за морското образование и квалификация на Република България.            

       - Науката да заеме своето достойно място и възможностите и да се използват максимално за внедряване на нови технологии в корабостроенето, кораборемонта и разработването на различни проекти, свързани с опазване на морската среда от отпадъци, генерирани от корабоплаването и рязането на кораби за скрап.

       - Намаляване на административното бреме, чрез децентрализация на ИА”МА” и ДП”ПИ”. В София да останат само координиращи звена, така както беше в годините, когато под знамето на    Р България плаваха повече от 150 кораба.

       - Основополагащ нормативен документ като ЗМПВВППРБ  следва да бъде пренаписан  наново, тъй като многократните му изменения и допълнения показаха, че отдавна се нуждае от нова редакция. Неведнъж сме отбелязвали, че закон подобен на ЗМПВВППРБ не притежава нито една европейска държава.Другият основополагащ нормативен документ – КТК да бъде осъвременен.

      -  Във връзка с очакваното увеличение на  количеството товари при морските превози на ЕС до 5,3 милиарда до 2018 година, приоритетно следва да се разработят и приемат проектите за разширение и модернизация на пристанищата. От особена важност е установяване на структурен диалог между пристанищата и градовете.
      Необходимо е да се ликвидират дублиращите функции в областта на експлоатацията, управлението и развитието на пристанищата. Значително да се увеличат и укрепят пълномощията на местните органи свързани с оперативните, търговските и строителни нужди на пристанищата.
      -  До 2018 година се очаква увеличение на тонажа на морския флот с 1,5 милиарда тона. Това означава строителство на нови кораби и увеличение на кораборемонтните работи. За да могат нашите корабостроителни и кораборемонтни заводи да бъдат конкурентоспособни, необходимо е да се намалят фискалните и други разходи до нивата на световните норми.
     -  В областта на корабоплаването да се приемат необходимите законодателни мерки, с цел осигуряване на държавна помощ за морския и речен транспорт, в съзвучие с европейските практики.
      - Да се удвои ж.п.линията Русе – Варна и се намалят транзитните ж.п. цени по тази линия, с цел привличане на повече транзитни товари по р.Дунав и Черно море, през пристанищата Русе и Варна.
      -  Изграждане на хидротехнически комплекс на р. Дунав, съвместно с Румъния, в района на Силистра-Кълъраш. Това ще повиши нивото на реката и ще даде възможност на корабите да плават целогодишно в българския участък, без да бъдат зависими от сезонните маловодия. Значително ще се повиши безопасността на корабоплаването, което ще окаже пряко влияние върху опазването на околната среда. Ще се намали ерозията на бреговете, ще се осигури  евтино и екологично чисто производство на електроенергия, ще има много вода за напояване.Ще има още един мост между  Р България и Румъния, по язовирната стена.
     - В международен план да се задълбочи сътрудничеството между страните от Черноморския басейн.
       Подобно на Интегрираната морска политика на ЕС, следва да се приеме подобна и за Черноморските държави. Това в голяма степен ще спомогне за постигане целите на „Конвенция за защита на Черно море от замърсяване” и „Конвенция за сътрудничество и защита устойчивото развитие на р.Дунав”
      Постигането на тези цели може да стане само чрез сътрудничество и доверие между държавните институции, браншовите организации и бизнеса.     
 
 

      ЗА БЪЛГАРСКА МОРСКА КАМАРА: ...............................
                                                                         /Кап. Б.Богданов/

   

      ЗА БЪЛГАРСКА ДУНАВСКА КАМАРА: .................................
                                                                              /Инж. Др.Кочанов/

Важно

Уважаеми приятели,

Вече е даден старта на работата на Центъра за работа с морската общност и медиация към Българската морска камара.

Центърът ще работи:

Вторник: 10:00 – 12:00   14:00 – 16:00
Четвъртък: 10:00 – 12:00   14:00 – 16:00

За контакти:

9000 Варна , пл.Славейков №1,
Пристанище Варна (Срещу Дирекция „Морска администрация“)
тел.:  052/ 692116 ,
моб.: 0885 967150,
е-mail: office@bcs.bg,
web: http://bcs.bg
 
В ПОДКРЕПА НА МОРЯКА И МОРСКИЯ БИЗНЕС...

Анкета

Да се премести ли ИА Морска Администрация от София във Варна?

Варна

слаб дъжд

5°C

Петък

  • 08:32
  • 17:33
  • Max: 7°C
  • Min: 5°C
  • 75
  • 1021
  • 4,1
  • Събота
    • 10°C
    • 8°C
  • Неделя
    • 10°C
    • 9°C
  • Понеделник
    • 9°C
    • 9°C

Валутни курсове

EUR EUR

1.95583

USD USD

GBP GBP

CHF CHF